Довиждане, лято
Устните ми тлеят от пламъка ти безпощадно жаден...
Трептях във ритъма на дивата ти страст, под знойните лъчи на животворна власт.
Цъфтях необратимо щедър... докато спонтанната ми нежност
превърна се във суха слама...
Пороят ли така ухае от косите ти внезапно разпилени!
За миг ще рухнеш с гръм топовен, обляна във сълзи...
за една любов, по детски отминаваща...
Устните ми тлеят от пламъка ти безпощадно жаден
и тихичко шептят -
довиждане, до нови срещи, Лета!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николай Стоев Todos los derechos reservados
