Довиждане, лято

Poetry » Love

2K 0 0

Устните ми тлеят от пламъка ти безпощадно жаден...

Трептях във ритъма на дивата ти страст, под знойните лъчи на животворна власт.

Цъфтях необратимо щедър... докато спонтанната ми нежност

превърна се във суха слама...

Пороят ли така ухае от косите ти внезапно разпилени!

За миг ще рухнеш с гръм топовен, обляна във сълзи...

за една любов, по детски отминаваща...

Устните ми тлеят от пламъка ти безпощадно жаден

и тихичко шептят -

довиждане, до нови срещи, Лета!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0