Довиждане, лято

Поезия » Любовна

2K 0 0

Устните ми тлеят от пламъка ти безпощадно жаден...

Трептях във ритъма на дивата ти страст, под знойните лъчи на животворна власт.

Цъфтях необратимо щедър... докато спонтанната ми нежност

превърна се във суха слама...

Пороят ли така ухае от косите ти внезапно разпилени!

За миг ще рухнеш с гръм топовен, обляна във сълзи...

за една любов, по детски отминаваща...

Устните ми тлеят от пламъка ти безпощадно жаден

и тихичко шептят -

довиждане, до нови срещи, Лета!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0