16 sept 2014, 10:32

Драгойновска луна 2

Poesía

363 0 0

Драгойновска луна ІІ

И тази нощ звездите броя!
Приемам лунния парад!
Романтиката пак е моя
и аз така оставам млад.

Каква невиждана луна
се перчи горе на небето
и тя такава остана,
докато в мен стои... детето.

Прикрепят я безброй звезди
и тя е тяхната царица,
там някъде нощта гнезди -
сгушена е като птица!

А някъде по кадифето
изригва малък звездопад...
Притичва бързо по небето,
докато силите му спрат!

И тази нощ звездити брОя,
приемам лунния парад,
Романтиката пак е моя,
и аз така се чувствам млад!

23.07.2013г.Драгойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0