Драгойновска луна ІІИ тази нощ звездите броя!Приемам лунния парад! Романтиката пак е моя и аз така оставам млад. Каква невиждана луна се перчи горе на небето и тя такава остана, докато в мен стои... детето. Прикрепят я безброй звезди и тя е тяхната царица, там някъде нощта гнезди - сгушена е като птица! А някъде по кадифето изригва малък звездопад... Притичва бързо по небето, докато силите му спрат! И тази нощ звездити брОя, приемам лунния парад, Романтиката пак е моя, и аз така се чувствам млад! 23.07.2013г.Драгойново |
© Христо Славов Todos los derechos reservados