16 sept 2014, 10:32

Драгойновска луна 2 

  Poesía
241 0 0

Драгойновска луна ІІ

И тази нощ звездите броя!
Приемам лунния парад!
Романтиката пак е моя
и аз така оставам млад.

Каква невиждана луна
се перчи горе на небето 
и тя такава  остана,
докато в мен стои... детето.

Прикрепят я безброй звезди
и тя е тяхната царица,
там някъде нощта гнезди -
 сгушена е като птица!

А някъде по кадифето
изригва малък звездопад...
Притичва бързо по небето,
докато силите му  спрат!

И тази нощ звездити брОя,
приемам лунния парад,
Романтиката пак е моя,
и аз така се чувствам млад!

 23.07.2013г.Драгойново




© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??