Sep 16, 2014, 10:32 AM

Драгойновска луна 2

  Poetry
362 0 0

Драгойновска луна ІІ

И тази нощ звездите броя!
Приемам лунния парад!
Романтиката пак е моя
и аз така оставам млад.

Каква невиждана луна
се перчи горе на небето 
и тя такава  остана,
докато в мен стои... детето.

Прикрепят я безброй звезди
и тя е тяхната царица,
там някъде нощта гнезди -
 сгушена е като птица!

А някъде по кадифето
изригва малък звездопад...
Притичва бързо по небето,
докато силите му  спрат!

И тази нощ звездити брОя,
приемам лунния парад,
Романтиката пак е моя,
и аз така се чувствам млад!

 23.07.2013г.Драгойново




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...