19 jun 2007, 16:36

Дракон

  Poesía
778 0 0
Самотно небето сивее в нощта,
сърцето ненужно тупти в гръдта,
самотна звездица изгря над света
и тежко се тътри напред любовта.

Мрачните клони на пусти дървета,
разперили пръсти напред в нощта,
сякаш се молят над тежки павета
с черни, прокобни, увити стебла.

Студена, луната отгоре сивее
над мрачни гори и жълт пущинак
и алена кръв от картината грее
на Дракон, разперил криле в полуздрач.

Любов и омраза преплитат се нежно
и мрак в светлината се врязва така,
сякаш някога Дракон повял неизбежно
горчива и сладка любовна мъгла. . .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...