Jun 19, 2007, 4:36 PM

Дракон

  Poetry
777 0 0
Самотно небето сивее в нощта,
сърцето ненужно тупти в гръдта,
самотна звездица изгря над света
и тежко се тътри напред любовта.

Мрачните клони на пусти дървета,
разперили пръсти напред в нощта,
сякаш се молят над тежки павета
с черни, прокобни, увити стебла.

Студена, луната отгоре сивее
над мрачни гори и жълт пущинак
и алена кръв от картината грее
на Дракон, разперил криле в полуздрач.

Любов и омраза преплитат се нежно
и мрак в светлината се врязва така,
сякаш някога Дракон повял неизбежно
горчива и сладка любовна мъгла. . .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....