Самотно небето сивее в нощта,
сърцето ненужно тупти в гръдта,
самотна звездица изгря над света
и тежко се тътри напред любовта.

Мрачните клони на пусти дървета,
разперили пръсти напред в нощта,
сякаш се молят над тежки павета
с черни, прокобни, увити стебла.

Студена, луната отгоре сивее
над мрачни гори и жълт пущинак
и алена кръв от картината грее
на Дракон, разперил криле в полуздрач.

Любов и омраза преплитат се нежно
и мрак в светлината се врязва така,
сякаш някога Дракон повял неизбежно
горчива и сладка любовна мъгла. . .