Дреме ти на фара

Романа не дочете 

с текста свят и чист. 

Като мъртво цвете 

увехна всеки лист. 

Думите ми скрити 

стояха тихо там. 

Днес са от теб убити, 

мъртви от твоята длан. 

Писах две години 

нещата, премълчани. 

Вложих всички сили, 

бръкнах в стари рани. 

Нищо не прочете, 

дреме ти на фара. 

Годините ми двете 

остави ги в пожара. 

В боклука ли го хвърли 

да тъне в мръсотия!? 

До пепел го опърли, 

пепелта вземи я. 

Сложи си я в обяда, 

в скъпия ти обяд, 

за да ти присяда 

всеки залък хляб. 

Яко да се давиш 

от глътчица вода. 

Да знаеш да не правиш 

с никой друг така.