Дреме ти на фара
586
0
0
Романа не дочете
с текста свят и чист.
Като мъртво цвете
увехна всеки лист.
Думите ми скрити
стояха тихо там.
Днес са от теб убити,
мъртви от твоята длан.
Писах две години
нещата, премълчани.
Вложих всички сили,
бръкнах в стари рани.
Нищо не прочете,
дреме ти на фара.
Годините ми двете
остави ги в пожара.
В боклука ли го хвърли
да тъне в мръсотия!?
До пепел го опърли,
пепелта вземи я.
Сложи си я в обяда,
в скъпия ти обяд,
за да ти присяда
всеки залък хляб.
Яко да се давиш
от глътчица вода.
Да знаеш да не правиш
с никой друг така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Krischo Всички права запазени
