22 ago 2008, 10:45

Древност

  Poesía » Civil
858 0 9
 

Древност

                      на проф. П.Димитров

 

Някъде тогава, след сармата

се оформил земният ни хал.

Поумнели бившите примати

и човекът себе си прозрял.

 

Ти и аз го знаем като вчера

времето на оня старец - Ной.

Геохроноложки ни отделя

само миг от страшния порой.

 

Но десетки хиляди години

крият тайни светове от нас.

Не ковчег, земята ни е книга,

писана за четене на глас.

 

Боже, колко древност е събрала

днешната ни българска земя!

Ходим по история наяве,

за да върнем времето назад.

 

До предибиблейската ни същност,

скрита във чинията на Ной.

Как след Потопа хората възкръсват     

в  следващия...

стар културен слой.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...