22 авг. 2008 г., 10:45

Древност 

  Поэзия » Гражданская
670 0 9
 

Древност

                      на проф. П.Димитров

 

Някъде тогава, след сармата

се оформил земният ни хал.

Поумнели бившите примати

и човекът себе си прозрял.

 

Ти и аз го знаем като вчера

времето на оня старец - Ной.

Геохроноложки ни отделя

само миг от страшния порой.

 

Но десетки хиляди години

крият тайни светове от нас.

Не ковчег, земята ни е книга,

писана за четене на глас.

 

Боже, колко древност е събрала

днешната ни българска земя!

Ходим по история наяве,

за да върнем времето назад.

 

До предибиблейската ни същност,

скрита във чинията на Ной.

Как след Потопа хората възкръсват     

в  следващия...

стар културен слой.

 

 

 

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Земя-книга! Жалко, че няма кой да чете!
    Чудесен стих!
  • Мъдрост носи стиха ти ,Неземни!!!Поздрави от мен!
  • Поздрави!!!
  • Хубаво.
  • "Не ковчег, земята ни е книга,

    писана за четене на глас."

    Но умеем ли да я четем?

  • Сармат е последната част от Горнокредния период и племената сармати носят наименованието си от него. Извинявам се за ползването на професионални термини, но с професора сме колеги - ще разбере.
  • !!!
    Поздравления!!!
  • Хареса ми! Поздрав!
    Не е ли по-добре след сарматите
  • Хубаво е, минало че има.
    Мъдрост крие, шепне с дрезгав глас,
    само че в страната ни любима
    кой ли го дочува...като нас.
Предложения
: ??:??