Древност
на проф. П.Димитров
Някъде тогава, след сармата
се оформил земният ни хал.
Поумнели бившите примати
и човекът себе си прозрял.
Ти и аз го знаем като вчера
времето на оня старец - Ной.
Геохроноложки ни отделя
само миг от страшния порой.
Но десетки хиляди години
крият тайни светове от нас.
Не ковчег, земята ни е книга,
писана за четене на глас.
Боже, колко древност е събрала
днешната ни българска земя!
Ходим по история наяве,
за да върнем времето назад.
До предибиблейската ни същност,
скрита във чинията на Ной.
Как след Потопа хората възкръсват
в следващия...
стар културен слой.
© Александър Калчев Всички права запазени
Чудесен стих!