30 oct 2008, 14:59

Друг ще ме смени 

  Poesía » De amor
680 0 4

Покрай мене пак минава сянката на любовта,

попътен вятър все ми трябва, безсилие ли е това?

Спечелих и загубих битката за теб....

Война, в която планини преминах, но бях изплашено дете.

Снимка твоя ми остави, държа ме буден тя,

с надежда да не ме отпратиш, отварям заключена врата.

Лудо влюбен в теб съм, потънал в гаснещи мечти...

Усмивките ти пак ще прося, а ти сърцето ми пази...

Вина за всичко няма никой, времето ни раздели,

дълбока зима аз повиках, някой друг ще ме смени.

 

 

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз се извинявам, че не знам за кого са писани, но наистина - "какво тук значи някаква си личност".Ама от какъв зор си повикал дълбоката зима да ви раздели, така и не разбрах. Усмивчициии
  • Чудесен стих!Поздрав!
  • Сигурно така е било писано, пък знае ли човек...
    Нека е най-доброто за теб!
  • Не знам дали, защото знам за кого са писани, всеки твой стих ми се струва толкова истински. Харесва ми !
Propuestas
: ??:??