Друг ще ме смени
Покрай мене пак минава сянката на любовта,
попътен вятър все ми трябва, безсилие ли е това?
Спечелих и загубих битката за теб....
Война, в която планини преминах, но бях изплашено дете.
Снимка твоя ми остави, държа ме буден тя,
с надежда да не ме отпратиш, отварям заключена врата.
Лудо влюбен в теб съм, потънал в гаснещи мечти...
Усмивките ти пак ще прося, а ти сърцето ми пази...
Вина за всичко няма никой, времето ни раздели,
дълбока зима аз повиках, някой друг ще ме смени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
