Друг ще ме смени
Покрай мене пак минава сянката на любовта,
попътен вятър все ми трябва, безсилие ли е това?
Спечелих и загубих битката за теб....
Война, в която планини преминах, но бях изплашено дете.
Снимка твоя ми остави, държа ме буден тя,
с надежда да не ме отпратиш, отварям заключена врата.
Лудо влюбен в теб съм, потънал в гаснещи мечти...
Усмивките ти пак ще прося, а ти сърцето ми пази...
Вина за всичко няма никой, времето ни раздели,
дълбока зима аз повиках, някой друг ще ме смени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Георгиев Все права защищены
