19 may 2013, 11:11

Друга 

  Poesía » Filosófica
385 0 0
Всеки ден с маска вървях.
Започнах, щом осъзнах, че светът е неприятен, лош, с дъх силен,
студен, с дъх остър като нож.
Бях малко дете,
бях безгрижна,
но тъжна,
бях самотна, бях сама.
Но пораснах сякаш за миг.
Станах твърда и потайна,
скочих направо в ледния ад.
Сега се представям за луда, за грешна,
не за добра. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??