May 19, 2013, 11:11 AM

Друга

487 0 0

 

 

Всеки ден с маска вървях.

Започнах, щом осъзнах, че светът е неприятен, лош, с дъх силен,

студен, с дъх остър като нож.

 

 

Бях малко дете,

бях безгрижна,

но тъжна,

бях самотна, бях сама.

 

 

Но пораснах сякаш за миг.

Станах твърда и потайна,

скочих направо в ледния ад.

 

Сега се представям за луда, за грешна,

не за добра.

Казвам, че съм злобна, ужасна, опасна,

Стремя се да стана фатална жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...