19.05.2013 г., 11:11

Друга

486 0 0

 

 

Всеки ден с маска вървях.

Започнах, щом осъзнах, че светът е неприятен, лош, с дъх силен,

студен, с дъх остър като нож.

 

 

Бях малко дете,

бях безгрижна,

но тъжна,

бях самотна, бях сама.

 

 

Но пораснах сякаш за миг.

Станах твърда и потайна,

скочих направо в ледния ад.

 

Сега се представям за луда, за грешна,

не за добра.

Казвам, че съм злобна, ужасна, опасна,

Стремя се да стана фатална жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...