19.05.2013 г., 11:11

Друга

488 0 0

 

 

Всеки ден с маска вървях.

Започнах, щом осъзнах, че светът е неприятен, лош, с дъх силен,

студен, с дъх остър като нож.

 

 

Бях малко дете,

бях безгрижна,

но тъжна,

бях самотна, бях сама.

 

 

Но пораснах сякаш за миг.

Станах твърда и потайна,

скочих направо в ледния ад.

 

Сега се представям за луда, за грешна,

не за добра.

Казвам, че съм злобна, ужасна, опасна,

Стремя се да стана фатална жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...