10 ago 2007, 10:38

Друга чайка

  Poesía
1.3K 0 15
Аз съм друга чайка. Ти си горе
и развързваш възел от посоки.
Моята посока е прозорец,
вперил взор във пориви високи.

Аз съм няма чайка. Ти ми пееш
с парещо кресчендо от пространства.
Моето пространство мержелее
вътре в мен и тихичко пиянства.

Аз съм ръкокрак, а ти - крилата,
гониш разстояния в небето.
Моето небе е свободата
да преследвам къси километри.

Аз съм земноного. Ти си вятър,
струя въздух във въздушна бездна.
Мойте дробове са мъртъв кратер
със безпътна лава, безполезна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...