10.08.2007 г., 10:38

Друга чайка

1.3K 0 15
Аз съм друга чайка. Ти си горе
и развързваш възел от посоки.
Моята посока е прозорец,
вперил взор във пориви високи.

Аз съм няма чайка. Ти ми пееш
с парещо кресчендо от пространства.
Моето пространство мержелее
вътре в мен и тихичко пиянства.

Аз съм ръкокрак, а ти - крилата,
гониш разстояния в небето.
Моето небе е свободата
да преследвам къси километри.

Аз съм земноного. Ти си вятър,
струя въздух във въздушна бездна.
Мойте дробове са мъртъв кратер
със безпътна лава, безполезна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...