Друга чайка
и развързваш възел от посоки.
Моята посока е прозорец,
вперил взор във пориви високи.
Аз съм няма чайка. Ти ми пееш
с парещо кресчендо от пространства.
Моето пространство мержелее
вътре в мен и тихичко пиянства.
Аз съм ръкокрак, а ти - крилата,
гониш разстояния в небето.
Моето небе е свободата
да преследвам къси километри.
Аз съм земноного. Ти си вятър,
струя въздух във въздушна бездна.
Мойте дробове са мъртъв кратер
със безпътна лава, безполезна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени