Aug 10, 2007, 10:38 AM

Друга чайка

  Poetry
1.3K 0 15
Аз съм друга чайка. Ти си горе
и развързваш възел от посоки.
Моята посока е прозорец,
вперил взор във пориви високи.

Аз съм няма чайка. Ти ми пееш
с парещо кресчендо от пространства.
Моето пространство мержелее
вътре в мен и тихичко пиянства.

Аз съм ръкокрак, а ти - крилата,
гониш разстояния в небето.
Моето небе е свободата
да преследвам къси километри.

Аз съм земноного. Ти си вятър,
струя въздух във въздушна бездна.
Мойте дробове са мъртъв кратер
със безпътна лава, безполезна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...