10 jun 2007, 21:10

Друга съм  

  Poesía
529 0 4
Прозрачна съм... понякога съм аз,
понякога съм друга.
Празна е душата,
а мислите - объркани.
Прозрачна съм... безплътна,
във хорските очи - 
виновна или чиста.
Егоизмът пресича ми пътя
и ме сочат, разпъват на кръст,
аз във тях се оглеждам . 
Не, не искам
да ме сочат цинично със пръст.
И затварям очи,
и политам...
безплътна и празна -летя
и за себе си място намирам 
в ракитака под стара върба. 
Там застилам пътеки 
с мечти 
и със размисли мои,
а през времето минах, 
забравила годините свои.
Днес детински усмихвам се 
влюбено, 
а душата в очите чете се. 
В огледалото виждам се друга, 
гръб щом обърна -
съм себе си! 

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав е стихът ти,мила!Поздравления!!!
  • Деца на безвремието сме ние, но колко от нас имат смелостта да погледнат огледалото , което отрязава лъжливият Аз. "Гръб щом обърна- съм себе си"
  • И какво като те сочат малките хорица?Нали вътре в тебе си светла!Запази се такава.Прекрасна поезия!!!
  • Препоръчвам ти да учиш психология.От теб би станало много добър психолог.Бох нарекла стиха ти "Психоанализа"Хареса ми много.Поздрав-
    ления...
Propuestas
: ??:??