Друга съм
Прозрачна съм... понякога съм аз,
понякога съм друга.
Празна е душата,
а мислите - объркани.
Прозрачна съм... безплътна,
във хорските очи -
виновна или чиста.
Егоизмът пресича ми пътя
и ме сочат, разпъват на кръст,
аз във тях се оглеждам .
Не, не искам
да ме сочат цинично със пръст.
И затварям очи,
и политам...
безплътна и празна -летя
и за себе си място намирам
в ракитака под стара върба.
Там застилам пътеки
с мечти
и със размисли мои,
а през времето минах,
забравила годините свои.
Днес детински усмихвам се
влюбено,
а душата в очите чете се.
В огледалото виждам се друга,
гръб щом обърна -
съм себе си!
понякога съм друга.
Празна е душата,
а мислите - объркани.
Прозрачна съм... безплътна,
във хорските очи -
виновна или чиста.
Егоизмът пресича ми пътя
и ме сочат, разпъват на кръст,
аз във тях се оглеждам .
Не, не искам
да ме сочат цинично със пръст.
И затварям очи,
и политам...
безплътна и празна -летя
и за себе си място намирам
в ракитака под стара върба.
Там застилам пътеки
с мечти
и със размисли мои,
а през времето минах,
забравила годините свои.
Днес детински усмихвам се
влюбено,
а душата в очите чете се.
В огледалото виждам се друга,
гръб щом обърна -
съм себе си!
© Радка Иванова All rights reserved.
