Другата

16 jul 2014, 20:55

Poesía

485 0 1

Рисуваш я в бяло,

поставяш ù ореол.
И криле ù даваш,

а в присъствието ù

звучи ангелски хор.

Аз пък съм неточна,

недовършена,

дори обезвесена.

Кълбо от грешки

и несъвършенства.

Не ще сме заедно,

сянка ще си остане тя.

Ще броди в тебе тайно,

ще ти напомня за това

как веднъж се случва

любовта.

А останалото - то е

споделена самота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.