gerriethewallflower (Недописана) gerriethewallflower (Недописана)
2 33
Jul 16, 2014, 8:55 PM

Другата

  Poetry
726 0 1

Рисуваш я в бяло,

поставяш ù ореол.
 И криле ù даваш,

а в присъствието ù

звучи ангелски хор.

 

Аз пък съм неточна,

недовършена,

дори обезвесена.

Кълбо от грешки

и несъвършенства.

 

Не ще сме заедно,

сянка ще си остане тя.

Ще броди в тебе тайно,

ще ти напомня за това

как веднъж  се случва

любовта.

А останалото - то е

споделена самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Недописана All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0