8 may 2008, 9:44

Другата жена 

  Poesía » De amor
1180 1 16
    Другата жена

За теб съм другата жена,
жена, любов, която дава.
Жена без всякакви права,
какво от туй, че е желана.

Сама попаднах в капана,
примамка беше любовта.
Разума не го послушах,
пленица сега съм на греха.

Понякога съдбата е коварна,
при теб дошла е любовта.
Но цената е кошмарна,
радостта е само за мига.

Гневът започва да говори,
разумът и той крещи.
Как от любовта да се откажа,
докога сърцето ще греши?

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??