8 may 2008, 9:44

Другата жена

1.3K 1 16
    Другата жена

За теб съм другата жена,
жена, любов, която дава.
Жена без всякакви права,
какво от туй, че е желана.

Сама попаднах в капана,
примамка беше любовта.
Разума не го послушах,
пленица сега съм на греха.

Понякога съдбата е коварна,
при теб дошла е любовта.
Но цената е кошмарна,
радостта е само за мига.

Гневът започва да говори,
разумът и той крещи.
Как от любовта да се откажа,
докога сърцето ще греши?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не се терзай ! Никой не знае кое е грешно ...а може би нещо трябва да бъде изживяно , за да ни научи на нещо !? Прегръдки !
  • Докато има Любов, Лили...Браво, мила!!!
    С обич!!!
  • А дали греши сърцето?!
    Може би точно ,,другата'' е истинската!
    Поздравления, Лили!
  • !!! Познато ..
    Трудно е!
  • Много силен стих!Прегръдки,Лилия!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...