8.05.2008 г., 9:44

Другата жена

1.3K 1 16
    Другата жена

За теб съм другата жена,
жена, любов, която дава.
Жена без всякакви права,
какво от туй, че е желана.

Сама попаднах в капана,
примамка беше любовта.
Разума не го послушах,
пленица сега съм на греха.

Понякога съдбата е коварна,
при теб дошла е любовта.
Но цената е кошмарна,
радостта е само за мига.

Гневът започва да говори,
разумът и той крещи.
Как от любовта да се откажа,
докога сърцето ще греши?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не се терзай ! Никой не знае кое е грешно ...а може би нещо трябва да бъде изживяно , за да ни научи на нещо !? Прегръдки !
  • Докато има Любов, Лили...Браво, мила!!!
    С обич!!!
  • А дали греши сърцето?!
    Може би точно ,,другата'' е истинската!
    Поздравления, Лили!
  • !!! Познато ..
    Трудно е!
  • Много силен стих!Прегръдки,Лилия!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....