May 8, 2008, 9:44 AM

Другата жена 

  Poetry » Love
1183 1 16
    Другата жена

За теб съм другата жена,
жена, любов, която дава.
Жена без всякакви права,
какво от туй, че е желана.

Сама попаднах в капана,
примамка беше любовта.
Разума не го послушах,
пленица сега съм на греха.

Понякога съдбата е коварна,
при теб дошла е любовта.
Но цената е кошмарна,
радостта е само за мига.

Гневът започва да говори,
разумът и той крещи.
Как от любовта да се откажа,
докога сърцето ще греши?

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??