Другата жена
Другата жена
За теб съм другата жена,
жена, любов, която дава.
Жена без всякакви права,
какво от туй, че е желана.
Сама попаднах в капана,
примамка беше любовта.
Разума не го послушах,
пленица сега съм на греха.
Понякога съдбата е коварна,
при теб дошла е любовта.
Но цената е кошмарна,
радостта е само за мига.
Гневът започва да говори,
разумът и той крещи.
Как от любовта да се откажа,
докога сърцето ще греши?
За теб съм другата жена,
жена, любов, която дава.
Жена без всякакви права,
какво от туй, че е желана.
Сама попаднах в капана,
примамка беше любовта.
Разума не го послушах,
пленица сега съм на греха.
Понякога съдбата е коварна,
при теб дошла е любовта.
Но цената е кошмарна,
радостта е само за мига.
Гневът започва да говори,
разумът и той крещи.
Как от любовта да се откажа,
докога сърцето ще греши?
© Лилия Нейкова All rights reserved.
