Неравноделно поживях. По нестинарски.
Преспивах в долини, била. Огнищата
заливах с престоялост. Менчето жътварско
като злато светеше сред пепелищата.
Не миех с години образа отсреща,
използвах вятъра, дъжда, капчука.
И пак ме канеха на снобски срещи...
(На времето какво за мен му пука?)
Била съм с въглени в косите, изтрезняващи.
От танците са влизали неканени.
На възли вързали Съдбата полудяваща,
от пламък преминавали са в камъни. ...