Другата страна на Битието
Неравноделно поживях. По нестинарски.
Преспивах в долини, била. Огнищата
заливах с престоялост. Менчето жътварско
като злато светеше сред пепелищата.
Не миех с години образа отсреща,
използвах вятъра, дъжда, капчука.
И пак ме канеха на снобски срещи...
(На времето какво за мен му пука?)
Била съм с въглени в косите, изтрезняващи.
От танците са влизали неканени.
На възли вързали Съдбата полудяваща,
от пламък преминавали са в камъни.
Опитвала съм вино и отрова. Синоними са.
И пак в ушите ми е пеела раздялата.
Без обич и без болка немислима съм.
Неравномерно напосоки побеляваща.
Оттатък ще съм млада. По-вълнуваща.
Ще стигна пак долини и морета.
В спомените аз ще лагерувам...
От другата страна на Битието...
© Ниела Вон All rights reserved.
