Не знам дали харесвам другата в теб,
тя е сякаш кухина, а от мен се пълни.
Отпива глътка, две, опитва ме и съди,
презира, без думи, убедена, че сме чужди.
Не знам дали харесвам другата в теб,
тя е сякаш силует, дръзка сянка в нощта.
Ала едно да обещая, Любима, мога,
докато ни има нас, и тя ще бъде моя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Ценов Todos los derechos reservados
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
