Другата в теб, Любима

Poesía » De amor

895 0 4

Не знам дали харесвам другата в теб,

тя е сякаш кухина, а от мен се пълни.

Отпива глътка, две, опитва ме и съди,

презира, без думи, убедена, че сме чужди.

Не знам дали харесвам другата в теб,

тя е сякаш силует, дръзка сянка в нощта.

Ала едно да обещая, Любима, мога,

докато ни има нас, и тя ще бъде моя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

EnigmaLibra (Иван Ценов)

Съгласен съм, всичко трябва да е истинско, всяка дума, всеки поглед. Благодаря ти за коментара, оценявам го

2014-03-23T17:15:16+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Любовта е сляпа и човек боготвори любимия, но при обичта нещата са други - обичаш любимия въпреки недостатъците му или може би точно заради тях...

2014-03-21T20:53:03+02:00
EnigmaLibra (Иван Ценов)

Благодаря ви

2014-01-14T23:18:25+02:00
Sanvali (Санвали)

Хубаво обещание!
Поздрав!

2014-01-13T08:54:22+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0