Не знам дали харесвам другата в теб,
тя е сякаш кухина, а от мен се пълни.
Отпива глътка, две, опитва ме и съди,
презира, без думи, убедена, че сме чужди.
Не знам дали харесвам другата в теб,
тя е сякаш силует, дръзка сянка в нощта.
Ала едно да обещая, Любима, мога,
докато ни има нас, и тя ще бъде моя.
© Иван Ценов Всички права запазени