Една врата в нищото останала...

между каменни дувари от нехайство разрушени,
а разрухата последвала е от вечна слава,
изкуствено почетена от поколение кретени...

Там сред хълмовете в тишината на балкана
загиват бавно памет, спомен, род, родина
и всичко тъне тъжно в забрава,
щом отдавна и последният човек се е споминал...

Но вратата все стои сред нищото така непоклатимо...
сякаш е портал към друго измерение...
В днешно време погубеното с лекота е непростимо...
и гневът прикрит е зад тихото смирение!