Други времена 12.11.2024 - 25.11.2024

Poetry » Philosophical

375 0 0

Една врата в нищото останала...

между каменни дувари от нехайство разрушени,
а разрухата последвала е от вечна слава,
изкуствено почетена от поколение кретени...

Там сред хълмовете в тишината на балкана
загиват бавно памет, спомен, род, родина
и всичко тъне тъжно в забрава,
щом отдавна и последният човек се е споминал...

Но вратата все стои сред нищото така непоклатимо...
сякаш е портал към друго измерение...
В днешно време погубеното с лекота е непростимо...
и гневът прикрит е зад тихото смирение!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0