31 jul 2013, 9:50  

Другият живот 2001

  Poesía
646 0 4

Обичал съм друго момиче...

Бях женен за друга жена.

По улици други съм тичал.

Живял съм в различна страна.

 

Аз мислех, че вече е късно -

но всичко се връща назад.

И спомените ме разтърсват.

И сякаш отново съм млад.

 

Припомням си аз, не забравям -

как бил съм и воин, и пилот.

Но в този миг това осъзнавам -

живял съм един друг живот.

 

И всичко започва отново -

аз крача по този площад.

И няма тук смърт, нито злоба.

И пак съм един непознат...

 

Но този миг, кратък - изтича.

И вече се спуска нощта.

Но аз ще се върна - различен.

И ще надхитря смъртта.

 

Отивам си аз - и възкръсвам.

Не ме чака рай, нито ад...

Да, моето сърце ще се пръсне.

Но други сърца в мен туптят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...