29 mar 2012, 20:03

Другото

  Poesía
1.3K 0 14
Не е светът такъв, какъвто е. И ти не си такъв, какъвто ти си. Дори небето често е море, превръща се на него. И се сипе наместо вятър, птици и дъга от другото, в което се удавям. И вместо мен стои една мъгла. Студени длани ли протягам?! Не мога да усетя. И не знам в кое да вярвам, щом ми е мъгливо. Един отчаян облак сутринта опита да ме стигне, но съм жива. И зная, че когато ти не си
и времето преобладава друго.   И зная,  завалят ли ме  мъгли, ми става тихо... Тихото до тъжно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...