Не е светът такъв, какъвто е.
И ти не си такъв, какъвто ти си.
Дори небето често е море,
превръща се на него. И се сипе
наместо вятър, птици и дъга
от другото, в което се удавям.
И вместо мен стои една мъгла.
Студени длани ли протягам?!
Не мога да усетя. И не знам
в кое да вярвам, щом ми е мъгливо.
Един отчаян облак сутринта
опита да ме стигне, но съм жива. ...