Mar 29, 2012, 8:03 PM

Другото

  Poetry
1.3K 0 14
Не е светът такъв, какъвто е. И ти не си такъв, какъвто ти си. Дори небето често е море, превръща се на него. И се сипе наместо вятър, птици и дъга от другото, в което се удавям. И вместо мен стои една мъгла. Студени длани ли протягам?! Не мога да усетя. И не знам в кое да вярвам, щом ми е мъгливо. Един отчаян облак сутринта опита да ме стигне, но съм жива. И зная, че когато ти не си
и времето преобладава друго.   И зная,  завалят ли ме  мъгли, ми става тихо... Тихото до тъжно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ем All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...