29 мар. 2012 г., 20:03

Другото

1.3K 0 14
Не е светът такъв, какъвто е. И ти не си такъв, какъвто ти си. Дори небето често е море, превръща се на него. И се сипе наместо вятър, птици и дъга от другото, в което се удавям. И вместо мен стои една мъгла. Студени длани ли протягам?! Не мога да усетя. И не знам в кое да вярвам, щом ми е мъгливо. Един отчаян облак сутринта опита да ме стигне, но съм жива. И зная, че когато ти не си
и времето преобладава друго.   И зная,  завалят ли ме  мъгли, ми става тихо... Тихото до тъжно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ем Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...