lips_of_angels (Ем)
164 5067
29.03.2012 г., 20:03 ч.

Другото 

  Поезия
997 0 14
Не е светът такъв, какъвто е.
И ти не си такъв, какъвто ти си.
Дори небето често е море,
превръща се на него. И се сипе
наместо вятър, птици и дъга
от другото, в което се удавям.
И вместо мен стои една мъгла.
Студени длани ли протягам?!
Не мога да усетя. И не знам
в кое да вярвам, щом ми е мъгливо.
Един отчаян облак сутринта
опита да ме стигне, но съм жива.
И зная, че когато ти не си
и времето преобладава друго.
 
И зная,  завалят ли ме  мъгли,
ми става тихо... Тихото до тъжно.

© Ем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??