29.03.2012 г., 20:03

Другото

1.3K 0 14
Не е светът такъв, какъвто е. И ти не си такъв, какъвто ти си. Дори небето често е море, превръща се на него. И се сипе наместо вятър, птици и дъга от другото, в което се удавям. И вместо мен стои една мъгла. Студени длани ли протягам?! Не мога да усетя. И не знам в кое да вярвам, щом ми е мъгливо. Един отчаян облак сутринта опита да ме стигне, но съм жива. И зная, че когато ти не си
и времето преобладава друго.   И зная,  завалят ли ме  мъгли, ми става тихо... Тихото до тъжно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...