Дружна веселба

14 oct 2010, 12:22

Poesía » De humor

1301 0 3

Да копаем този гроб, момчета,

защото скоро той ще стане мой.

Да дупчим ний земята клета,

ще я нагостим с поредния умрял герой.

Не яжте семки, не палете фас,

нека малко да се постараем.

Наближава вече моят час,

затова ще трябва да копаем.

В ръце лопатите хванете,

ще разголим земните недра

и чак когато си отида, спрете,

краят ще определи Смъртта.

Тя ще дойде между нас,

когато слънцето се скрие.

Погребението оставям го на вас,

трупът ми не оставяйте да гние.

Откакто съм напуснал майчина утроба,

душата ми е обещана на Смъртта.

Затова със мен копайте гроба –

не ни е нужна друга веселба!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Abominare (Георги Янев)

2011-03-05T12:51:32+02:00

смърта е единственото неизбежно нещо... готино стихче
darria_92 (Дари)

2010-10-14T17:22:24+03:00

Много тъжно, много... :/
Мисля, че съм пропуснала доста.. и има много да чета докато наваксам.. що за ужасна фенка съм... май изгубих статуса си отдавна...
arina-rus (Арина)

2010-10-14T12:57:10+03:00

Удоволствието да живеем (независимо как), влече след себе си задълвението да умрем (нама как)! Затова нека да се подготвим подобаващо и с усмивка! Поздрав!