Дружна веселба
Да копаем този гроб, момчета,
защото скоро той ще стане мой.
Да дупчим ний земята клета,
ще я нагостим с поредния умрял герой.
Не яжте семки, не палете фас,
нека малко да се постараем.
Наближава вече моят час,
затова ще трябва да копаем.
В ръце лопатите хванете,
ще разголим земните недра
и чак когато си отида, спрете,
краят ще определи Смъртта.
Тя ще дойде между нас,
когато слънцето се скрие.
Погребението оставям го на вас,
трупът ми не оставяйте да гние.
Откакто съм напуснал майчина утроба,
душата ми е обещана на Смъртта.
Затова със мен копайте гроба –
не ни е нужна друга веселба!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Костов Все права защищены
