Oct 14, 2010, 12:22 PM

Дружна веселба 

  Poetry » Humour
1295 0 3

Да копаем този гроб, момчета,

защото скоро той ще стане мой.

Да дупчим ний земята клета,

ще я нагостим с поредния умрял герой.

 

Не яжте семки, не палете фас,

нека малко да се постараем.

Наближава вече моят час,

затова ще трябва да копаем.

 

В ръце лопатите хванете,

ще разголим земните недра

и чак когато си отида, спрете,

краят ще определи Смъртта.

 

Тя ще дойде между нас,

когато слънцето се скрие.

Погребението оставям го на вас,

трупът ми не оставяйте да гние.

 

Откакто съм напуснал майчина утроба,

душата ми е обещана на Смъртта.

Затова със мен копайте гроба –

не ни е нужна друга веселба!!!

© Михаил Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • смърта е единственото неизбежно нещо... готино стихче
  • Много тъжно, много... :/
    Мисля, че съм пропуснала доста.. и има много да чета докато наваксам.. що за ужасна фенка съм... май изгубих статуса си отдавна...
  • Удоволствието да живеем (независимо как), влече след себе си задълвението да умрем (нама как)! Затова нека да се подготвим подобаващо и с усмивка! Поздрав!
Random works
: ??:??