27 sept 2018, 19:42

Дръж и задръж

935 0 0

Стоя пред картата на света - форма кълбо,

питам се, защо толкова ме вълнува? Какво искам от нея или може би тя иска нещо от мен - не знам, но факт е, че не спирам да я гледам втренчено сякаш от нея зависи живота ми, а може и да е така.

 

реших да я държа в ръцете си,сякаш аз съм по-голяма с нещо от нея-въпреки че знаех че се самозалъгвам и то не на сто процента.силата на това "кълбо"е във факта че то не ни разучава елемент по елемент,а за него ние сме му ясни-просто "минава"през нас и толкова.

 

изтръпнах пред тази истина и за малко да го изпусна на пода,но се увладях.почувствах че част от силите ми ме напуснаха в миг и оставих кълбото на шкафа.въздъхнах и си казах Боже кои сме ние?,и всъщност какво държим в ръцете си и какво успяваме да задържим?-какво сме ние и кои.

 

мислите ми минаваха и бързо и "течаха"от главата ми тежко и мъчително.но отново се увладях.

попитах се кой от нас хората успява да държи мечтите си и кой да ги задържи?-сложно наистина,но в живота ако тази разлика не се разбере то не можеш да кажеш живееш ли или съществуващ,но...

 

знаем ли какво е Идеал,това е нещото което държим в ръцете си,а когато ние станем Идеал тогава това състояние какво е?-това е само убеждение че сме прави

 

малко са хората,които са наясно че за да задържиш мечтите си ти трябва да си ги усъвършенствал,а да ги държиш това е състояние на мисълта,която пред решението на хамлет-да бъдеш или да не бъдеш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...