Стоя пред картата на света - форма кълбо,

питам се, защо толкова ме вълнува? Какво искам от нея или може би тя иска нещо от мен - не знам, но факт е, че не спирам да я гледам втренчено сякаш от нея зависи живота ми, а може и да е така.

реших да я държа в ръцете си,сякаш аз съм по-голяма с нещо от нея-въпреки че знаех че се самозалъгвам и то не на сто процента.силата на това "кълбо"е във факта че то не ни разучава елемент по елемент,а за него ние сме му ясни-просто "минава"през нас и толкова.

изтръпнах пред тази истина и за малко да го изпусна на пода,но се увладях.почувствах че част от силите ми ме напуснаха в миг и оставих кълбото на шкафа.въздъхнах и си казах Боже кои сме ние?,и всъщност какво държим в ръцете си и какво успяваме да задържим?-какво сме ние и кои.

мислите ми минаваха и бързо и "течаха"от главата ми тежко и мъчително.но отново се увладях.

попитах се кой от нас хората успява да държи мечтите си и кой да ги задържи?-сложно наистина,но в живота ако тази разлика не се разбере то не можеш да кажеш живееш ли или съществуващ,но...

знаем ли какво е Идеал,това е нещото което държим в ръцете си,а когато ние станем Идеал тогава това състояние какво е?-това е само убеждение че сме прави

малко са хората,които са наясно че за да задържиш мечтите си ти трябва да си ги усъвършенствал,а да ги държиш това е състояние на мисълта,която пред решението на хамлет-да бъдеш или да не бъдеш...