21 ago 2007, 20:07

Дръвчето посадено се разлисти 

  Poesía
696 0 20
Във разширените зеници на нощта
потънах светла от желания...
по-синя и добра не съм била,
посипана със теменужени ухания.
Луната със сияние ме озари,
погали ме със длани от копнежност,
застла в очите трепкащи звезди,
Небето ме целуна с много нежност.
Със цялата си обич заискрях.
И приютена в две очи разцъфнах.
През пролетта посято семенце аз бях,
в дръвче от щастие се днес превърнах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??