Във разширените зеници на нощта потънах светла от желания... по-синя и добра не съм била, посипана със теменужени ухания. Луната със сияние ме озари, погали ме със длани от копнежност, застла в очите трепкащи звезди, Небето ме целуна с много нежност. Със цялата си обич заискрях. И приютена в две очи разцъфнах. През пролетта посято семенце аз бях, в дръвче от щастие се днес превърнах. И звездна струна е за нас сега нощта, целувчен химн е звукът и чудесен. Запалихме най-цветната заря със есенната си любов, и песен.
Лириката ти наистина е много нежна , Жени ... когато чета стиховете ти в мен остава едно прекрасно усещане за нежност, доброта , чистота ...Прекрасен стих , както винаги...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Но това стихотворение дъхти на щастие!
Поздравления!