Дръвчето посадено се разлисти
Във разширените зеници на нощта
потънах светла от желания...
по-синя и добра не съм била,
посипана със теменужени ухания.
Луната със сияние ме озари,
погали ме със длани от копнежност,
застла в очите трепкащи звезди,
Небето ме целуна с много нежност.
Със цялата си обич заискрях.
И приютена в две очи разцъфнах.
През пролетта посято семенце аз бях,
в дръвче от щастие се днес превърнах.
И звездна струна е за нас сега нощта,
целувчен химн е звукът и чудесен.
Запалихме най-цветната заря
със есенната си любов, и песен.
потънах светла от желания...
по-синя и добра не съм била,
посипана със теменужени ухания.
Луната със сияние ме озари,
погали ме със длани от копнежност,
застла в очите трепкащи звезди,
Небето ме целуна с много нежност.
Със цялата си обич заискрях.
И приютена в две очи разцъфнах.
През пролетта посято семенце аз бях,
в дръвче от щастие се днес превърнах.
И звездна струна е за нас сега нощта,
целувчен химн е звукът и чудесен.
Запалихме най-цветната заря
със есенната си любов, и песен.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
