danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
18 ago 2011, 0:12

Дръзко 

  Poesía » De amor
726 0 14

Докога двама с теб ще се лъжем,

че съм силна без теб, ти – без мен?

Ще отмине и този ден тъжен,

онемял и ужасно смутен.

 

Докога ще живеем сред спомени,

в миг случаен, родени звезди,

Щом в небето им с вик ще прогонваме

най-горещите наши мечти?

 

И е страшно... дори не признаваме,

че живеем със теб в самота.

И живота си някак чертаем все ,

и копнеем добри  чудеса?

 

Премълчаните наши любови

ни превръщат във неми светци.

Онемяват звездите, готови

да валят и в живота, нали?

 

И светът е неистово влюбен

гледа дръзко, днес с твойте очи.

И какво, че е малко учуден

щом умее с любов да вали?

 

 

 

 

 

 

 

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??