Докога двама с теб ще се лъжем,
че съм силна без теб, ти – без мен?
Ще отмине и този ден тъжен,
онемял и ужасно смутен.
Докога ще живеем сред спомени,
в миг случаен, родени звезди,
Щом в небето им с вик ще прогонваме
най-горещите наши мечти?
И е страшно... дори не признаваме,
че живеем със теб в самота.
И живота си някак чертаем все ,
и копнеем добри чудеса? ...