danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
18.08.2011 г., 0:12 ч.

Дръзко 

  Поезия » Любовна
691 0 14

Докога двама с теб ще се лъжем,

че съм силна без теб, ти – без мен?

Ще отмине и този ден тъжен,

онемял и ужасно смутен.

 

Докога ще живеем сред спомени,

в миг случаен, родени звезди,

Щом в небето им с вик ще прогонваме

най-горещите наши мечти?

 

И е страшно... дори не признаваме,

че живеем със теб в самота.

И живота си някак чертаем все ,

и копнеем добри  чудеса?

 

Премълчаните наши любови

ни превръщат във неми светци.

Онемяват звездите, готови

да валят и в живота, нали?

 

И светът е неистово влюбен

гледа дръзко, днес с твойте очи.

И какво, че е малко учуден

щом умее с любов да вали?

 

 

 

 

 

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??